Гръцка трагедия: характеристики, произход и автори

Каква е гръцката трагедия?

Гръцката трагедия е драматичен жанр, създаден в Древна Гърция, чиито сюжетни линии се въртят около обречеността на съдбата, подписана от боговете. В този смисъл то се е родило от ръката на класическата митология.

Според поетиката на Аристотел гръцката трагедия се основава на два принципа на драматичното изкуство: мимезис и катарзис. Мимезисът се отнася до имитация на природата, в случая - имитация на благородно действие. Катарзисът се отнася до лично пречистване.

функции

Древни маски за представяне на гръцката трагедия.

Сред основните характеристики на гръцката трагедия можем да разгледаме тези, които се отнасят до нейната функция, структура, герои и теми.

Драматична функция

Гръцката трагедия се опитва да премести страха и състраданието, основни елементи за постигане на катарзис. Следователно, резултатът винаги включва падането на героя.

теми

Централната тема на гръцката трагедия е съдбата на съдбата, чието известие събужда конфликта в героите.

Герои

• Индивидуални личности: обикновено това са личности, които се радват на социално признание и следователно те са извисени като модели: герои, благородници или полубогове. Хор: късмет с колективен характер, който действа като диригент и освещаващ историята с помощта на песни. Обикновено изразява гледната точка на поета.

Външна структура

Когато говорим за външна структура, имаме предвид начина, по който дискурсът е организиран и представен на читателя или зрителя, тоест това е видимото скеле. Като цяло гръцката трагедия има следната структура:

• Пролог: Обяснява предисторията на аргумента. Пародос: именно входът към хора започва развитието на действието. Епизоди: всеки от драматичните пасажи, където се провеждат диалозите. Ние сме: тя се отнася правилно за песните на хора, предназначени да ръководят отражението на публиката, или чрез санкциониране на действията, или чрез обяснение на моралните, политическите, философските или религиозните принципи на автора. Изход: се отнася до приключването на конфликта, при което се извършва изпълнението на присъдата или наказанието. В това хорът се намесва с финална песен.

Вътрешна структура

Вътрешната структура се отнася до реда, в който историята е замислена в рамките на историята, и което му придава драматично напрежение. Както е характерно за класическата концепция за разказване, трагедията има начало, възел и край.

• Начало: представяне на ситуацията. Възел: климатични събития. Резултат, разделен на две части: превратност, която е падането на героя от благодат, и ананорисис, моментът, в който героят става наясно със съдбата си чрез размисъл.

Социална функция

Гръцката трагедия изигра важна роля в древността: от една страна, представляваща основните проблеми на времето; от друга, възпитавайте хората в ценностите, които ръководят обществото. С други думи, насърчаване на реда и изпълнението на задълженията.

Начин на представяне

В древногръцките времена характеристиките на представителството са били различни от тези на днешния ден. Да видим.

• Строителните работи са извършени по anfiteatro.Para на сценография механични устройства са били използвани като periaktoi или въртяща се призма; на eccyclema , късмет и Доли mechané скрипец механизъм за въвеждане на dioses.Todos актьорите бяха hombres.El гардероб състояха от хитон или дългосрочен туника; късо палто от ярки цветове; обувки с подметки, наречени coturno и онкос , шапка за главен герой, която носи главният герой. Героите бяха назначени цветни, големи и изразителни маски, позволяващи на актьор да представи няколко героя.

Може да се интересувате също от:

• Трагедия на катарзиса.

източник

Смята се, че трагедията е възникнала през VI в. Пр. Н. Е. Може да е била свързана с ритуали за клане за земеделие и лов, при които животно, обикновено коза, е било заклано.

Всъщност етимологичният произход на думата трагедия, заимствана от латинската tragoedia , изглежда произлиза от два гръцки термина: trags , което означава „козел“, и ádein , което означава „да пея“. Оттам ще дойде употребата му като песен или героична драма.

Смята се също, че трагедията може да има общо с дитирамбото, вид поетична композиция, която се изпълнява на партита в чест на бог Дионис.

Автори и творби

Основните известни представители на гръцката трагедия бяха Есхил, Софокъл и Еврипид.

Есхил (около 525 - около 455 г. пр. Н. Е.)

Есхил се смята за първия велик гръцки драматург. Той беше участник в победата на гърците срещу персите, за което работата му персите бързо му спечели слава. Той написа близо сто трагедии, но само няколко са оцелели. Сред тях можем да преброим:

• Персите молителите Седемте срещу Тива трилогията Орестия : Агамемнон ; Кефирата и евменидите Прометей са свързани с вериги

Софокъл (496 - 406 г. пр.н.е.)

Софокъл спечели слава, след като спечели като драматург срещу своя предшественик Есхил. Той беше плодовит автор, заслужил множество награди и признания, близък приятел на Перикъл. Днес от неговото произведение остават само седем заглавия. А именно:

• Антигона Едип Рекс Електра Едип в Колоно Áyax Las traquinias Filoctetes

Еврипид (ок. 484 - 406 г. пр.н.е.)

Еврипид завършва триадата на великите драматурзи на Класическа Гърция. За разлика от предшествениците си, той не винаги се съсредоточава върху митичните фигури, а вместо това поражда правилно човешки драми. Сред неговите произведения можем да посочим следното:

• Medea Las Troyanas Andrómaca Orestes Las Bacantes

Вижте също:

• Гръцка литература Гръцка митология