Социокултурната теория на Виготски (обобщение): характеристики, концепции и приноси

Социокултурна теория е социокултурна теория е теория на обучението.

Тази теория е течение на психологията, разработено от Лев Виготски (Русия, 1896-1934), според което обучението и придобиването на знания са резултат от социалното взаимодействие.

Според социокултурната теория на Виготски когнитивното развитие на индивидите е пряко свързано със социалното взаимодействие в рамките на доминиращата култура, тоест, че реагира на процеса на социализация. Тогава се разбира, че развитието на личността е следствие от социализацията.

Характеристика на социокултурната теория

• Започва от генетично-сравнителния метод и експериментално-еволюционния метод и разграничава четири области на анализ:
  • филогенетични, свързани с произхода на човешките психологически функции като вид; социокултурна история по отношение на контекста на вмъкване на темата; онтогенетичен, по отношение на биологичната и социокултурна еволюция и накрая, микрогенетичен, спрямо конкретните психологически характеристики на индивида.
  Той разбира индивида и процеса на учене от еволюционна гледна точка, Той взема предвид инструментите и признаците, които посредничат между процеса на социално взаимодействие и развитието на индивида, особено езика, подчертава значението на връзките на субекта с Обществото счита, че разбирането на когнитивното развитие на децата е възможно само ако то се посещава на културата, в която оперира детето, разбира, че мисловните модели отговарят на социална конструкция, а не на вродено състояние на субекта. Знанието е плод на съвместното изграждане, включващо както индивида, така и социалната група и признава, че има вродени умствени способности (като възприятие, внимание и памет), но развитието му става възможно чрез социално взаимодействие.

Може да се интересувате и от четене на еволюционна психология и образователна психология.

Основни понятия на социокултурната теория

Социокултурната теория на Виготски е подкрепена от следните основни концепции.

Психични функции

Психичните функции могат да бъдат по-висши или по-ниски. Това е това

• По-ниските психични функции се отнасят до онези функции, с които се ражда всеки индивид, а по-високите психични функции са тези, които се придобиват или развиват чрез социално взаимодействие.

Психологически способности

Отнася се до онези, които се появяват на индивидуалното ниво на субекта, след като са придобили превъзходни психични функции, тоест онези умения, които след като се появят за първи път на социално (интерпсихологично) ниво, в крайна сметка се възприемат или интернализират на лично (интрапсихологично) ниво,

Проксимална зона за развитие

Зоната на проксималното развитие (или ZDP за съкращението й) се отнася до онези функции, които все още не са разработени или са в процес на съзряване.

С други думи, това се отнася до разстоянието между текущото ниво на развитие на индивида и потенциалното му ниво на развитие. Отразява се например в това, което децата не успяват да направят сами, докато не станат независими.

Инструменти на мисълта

Инструментите на мисълта се отнасят до всички онези социално конструирани инструменти, които ни позволяват да стимулираме или оптимизираме мисълта.

Има два вида основни инструменти:

• Психологически инструменти: език, числа и символни системи като цяло. Прилагат се и други като социални конвенции, норми, карти, произведения на изкуството, диаграми и др. Технически инструменти: всички видове материални инструменти като моливи, хартии, машини, инструменти и др.

посредничество

Медиацията се отнася до процесите на взаимодействие, разработени от субекта чрез:

• Инструментални медиации, тоест инструментите на мисълта, технически или психологически; Социални медиации, тоест човешки отношения (баща, майка, учители и т.н.).

Принос на социокултурната теория към психологията

Според Беатрис Карера и Клемен Мацарела в статия, наречена Виготски: Социокултурен подход , приносът на социокултурната теория в областта на еволюционната психология са главно:

• разбирането на социокогнитивното развитие се случи в ранна детска възраст, развитието на езика и комуникацията, изучаването на конструкцията на писмения език.

Социокултурна теория и теория на когнитивното развитие

Социокултурната теория е една от най-влиятелните в областта на еволюционната психология и в областта на образованието, заедно с теорията за когнитивното развитие на Пиаже (1896-1980).

И двата теоретични модела имат за цел да обяснят процеса, чрез който хората придобиват умения и знания за интерпретация на реалността и решаване на конкретни проблеми.

Въпреки това, докато Пиаже се фокусира върху детето като активен агент на знанието, Виготски разбира, че ученето и знанието за това са резултат от социалното взаимодействие и, следователно, от културата.