Значение на богословските добродетели (какво е това, понятие и определение)

Какви са богословските добродетели:

В християнството теологичните добродетели се наричат ​​набор от ценности и нагласи, които дават възможност на човека да се приближи до Бога и да се отнася към него. Спазването на теологичните добродетели насърчава практикуването на кардиналните добродетели , заради които те се допълват.

Това се основава на второто писмо на апостол Петър: „С тях той ни е дал най-големите и ценни обещания, за да могат чрез тях да участват в божествената природа“ (2 Петър 1, 4).

От гледна точка на християнското богословие, богословските добродетели са вдъхновени от разбирането на човешкото същество от Светия Дух, което позволява на хората да действат като „Божии деца“.

Богословските добродетели са обобщени от свети Павел в първото писмо до Коринтяните: „С една дума, сега има три неща: вяра, надежда и милосърдие, но най-голямото от всичко е милосърдието“ (1 Коринтяни 13, 13).

Това биха били една от първите теологични постановки за основополагащия и оживяващ характер на богословските добродетели в християнския опит.

вяра

Вярата вярва в Бога и се уповава на откровението му. Това предполага, следователно, духовното отваряне, необходимо, за да можем да разпознаем проявата на Бог в ежедневието и в общността на вярващите, тоест в Църквата.

В Катехизис на Католическата църква определя вярата като "богословската силата, с която ние вярваме в Бога и всичко, което той е казал, и разкри" (член 1814).

Като акт на доверие в разкритата истина, вярата насърчава конкретни действия според духовните принципи, вдъхновени от Бога и мотивира да я изповядва открито, тоест да я свидетелства и разпространява.

надежда

Вярата внушава надежда. Надеждата е увереното чакане в изпълнението на определен хоризонт, който в случая с християнското богословие се отнася до изпълнението на обещанията на Исус: царството небесно и вечен живот, според което християнинът дирижира духовно.

В Катехизис на Католическата църква казва, че надеждата "съответства на стремежа към щастие от Бога в сърцето на всеки човек" (член 1818).

Надеждата, оживена от вярата, дава възможност на човека да се ангажира с промените, необходими за изграждането на Божието царство, както и да намери смисъл в работата, сила да се изправи пред трудностите и търпение да чака.

благотворителност

Милосърдието (любовта) е център на християнското сърце. В него вярата и надеждата са напълно изразени и следователно тя нарежда и артикулира всички добродетели.

Милосърдието (любовта) се определя като добродетелта, която позволява на хората да обичат Бога преди всичко и в името на тази връзка да обичат другите като себе си. Плодовете му са радост, мир и милост.

Това съответства на основната заповед, която Исус предава на апостолите си: „Аз ви давам нова заповед: обичайте се един друг. Точно както съм те възлюбил, люби и един друг ”(Йоан 13:34).

За апостол Свети Павел милосърдието е най-важната от богословските добродетели, както се вижда в следващия стих: „Дори да разпределя всичките си блага, за да храня бедните и дадох тялото си на пламъците, ако нямам любов за мен е безполезно “(1 Коринтяни 13, 3).

Вижте също:

• Благотворителност, милост.