Значение на критическата теория (какво е това, концепция и определение)

Какво е критичната теория:

Критическата теория е учение за мисълта, което се основава на критиката на марксизма и предлага оттам ново теоретично тяло, известно като неомарксизъм.

Критическата теория е разработена във Франкфуртското училище от група мислители и интелектуалци, включително Валтер Бенджамин, Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер, Херберт Маркузе, Юрген Хабермас и Ерих Фром.

Като течение на мисълта, критическата теория се противопоставя на традиционната теория, основана на постулатите на естествените науки и позитивизма (така на мода за времето), която обвинява, че свежда знанията до концептуално възпроизвеждане на данни че реалността предостави.

Всъщност прилагателното „критика“ идва да обозначава неговата позиция, поставяща под въпрос предишните знания.

В този смисъл критическата теория предлага знанието да се опосредства от опита на субекта, както и от неговия исторически, политически, икономически и социален контекст и поддържа, че както теоретичните, така и нетеоретичните интереси влияят върху начина, по който знанието се организира, оформя и формира.

За критическата теория няма чиста теория, отделена от индивида, неговия опит и неговия исторически контекст. Знанието е възможно само ако се разгледа във връзката му със социалния живот, тъй като всички аспекти на реалността имат теоретична стойност, която определя до известна степен начина, по който се произвежда научното познание.

Следователно, целта му да извърши теоретична актуализация на марксизма, тъй като теоретичната критика признава, че както икономическата, така и политическата и социалната ситуация, в която е създаден този теоретичен орган, се променят оттогава до момента, в който вече не съществуват приложимо.